Дубай

Дубай е най-известното и най-населеното от общо седемте емирства съставляващи Обединените Арабски Емирства. Своята независимост от Великобритания получава през 1971г. тогава се присъединява и към новосъздадените ОАЕ. Дубай е един от най-големите финансови и икономически центрове в Близкия изток. Въпреки че първоначалното благосъстояние на Дубай се дължи на запасите на нефт, в наши дни емирството провежда изключително агресивна икономическа политика за привличане на световното внимание в области като строителство, туризъм и спорт. Много хора дават за пример случващото се в Дубай като модел за подражание и на другите арабски страни богати на нефт. Защото тук с разумното управление на природните ресурси на Обединените Арабски Емирства, и в частност на Дубай, се гарантира благоденствието на народа поколения напред.

От всички панорами на мен лично на мен най-много ми харесват тези от пустинята. Сред суровата природа има повече живот и красота отколкото сред безумните архитектурни чудеса, изкуствени острови, молове и прочие символи на човешкия успех и себедоказване. Градските пейзажи изглеждат като илюстрации на футуристични градове. Едни такива, почти без природа, но за сметка на това с много лъскави и причудливи сгради. Готов съм да се обзаложа, че горните нива на Ада изглеждат точно като Дубай. Другата неприятна прилика е тази с вавилонската кула – работниците в Дубай са от 45 националности, говорещи на 35 различни езика. Всичкият този блясък, подобен на Лас Вегас, изглежда доста измамен и крехък. Буквално и преносно стъпил на пясъчни основи.

Градът Дубай, който е столица на емирството е разделен на две части, всяка със собствени предизвикателства, но и проблеми. Не се подлъгвайте по клишетата за „градът на златото“. И тук има мизерия и то огромна. Индийците например работят в Дубай средно за по около 150 евро на месец при 6 дневна работна седмица. Емирството бе създадено именно от техните ръце. Те живеят в претъпкани контейнери. Те изсипаха пясъка за палмовия остров Palm Jumeirah. Те издигнаха най-високата сграда в света Burj Dubai. Те построиха най-скъпия хотел Burj Al Arab.

В западната част, която се нарича Дейра, са всички по-известни пазари – Пазар на златото, Рибния пазар, Пазарът на подправките както и много от сградите, които са върхът на архитектурната мисъл, като Бурж Ал Араб и Бурж Халифа. Те са се устремили в небето и сякаш са загубили връзка с земята, с хората, които са ги построили, с всичко земно и обикновено. Някои изглеждат доста нелепо, чудновато, дори плашещо.

В източната част, наречена Бар Дубай е миналото на града, историята и традициите му. Там са Музеят на Дубай, Дворецът на шейх Заеда, Етнографския музей.

Пустинята е също наоколо. Тя е отстъпила пред хората, позволила им е да я завладеят, но не ги е оставила да забравят къде са, напомня го с невероятната жега, от която само климатиците могат да ги спасят, напомня го и с изкуствените дървета, защото за да виреят истински тук са нужни огромни количества вода.

За мен Дубай е метафора на оскотелия съвременен човек. Всичко се върти около мантрата за важността на икономиката и задоволяването на непрекъснато растящите битови потребности. Гарнирано със мегаломански проекти, които да покорят въображението на зрителя. Да, наистина има много икономическа мъдрост в това което се прави тук. Има ред, има и някакво зачитане на човешкото достойнство (най-вече на местното население). Ако съдим по нашите медии няма по-голямо щастие от това държавата да ти плаща сметките за ток, да не плащаш данъци и всички държавни услуги да са ти безплатни? Но този „земния рай“ обикновено върви в комплект с пластмасови дървета и милионни армии черноработници.

Не, благодаря!